Три рассказика из книги «Здравствуй, муха!» (перевод на болгарский Татяны Любеновой)

Spread the love
Напечатано в журнале "Литературный мир" Союза писателей Болгарии. http://literaturensviat.com/?p=108757 Язык другой, а интонация понятная 🙂 ................................................. ТРИ РАЗКАЗА ГАРАНЦИЯ Мой приятел отива на лекар. Сърцето ми, казва, удря понякога така, сякаш вериги се късат. Почука и стихне, работи отново незабелязано за организма. Лекарката, млада и красива жена, наредила - “Събличайте се…” Той сваля ризата, потника, гръд изпъчва - съвсем още младеж. Тя го прислушва в пълно мълчание, обличайте се, казва, и започва да пише диагнозата. Той седи и чака решението й. Тя вдига глава, усмихва се: “Нищо страшно, това са просто нерви, никакви видими изменения…” Той се развеселил: - А аз се канех да умирам, защото колко дълго може така да чука, като картечница, ще се повреди… - Не, какво говорите, ще умирате… аз ви… - говори тя и преценяващо го оглежда, - гарантирам десет-петнайсет години даже. Усмихнали се един на друг и се разделили. Отива си той в къщи, но нещо не е весел. Десет гарантира, а по-нататък какво…без гаранция е някак страшно… Идва да го утеша: - Нали гарантира… Всички без гаранции се изпотрепват, а тя на теб ти е разкрила картите. - Но само десет… Значи е нещо сериозно. - Ако беше сериозно, тя и година нямаше да ти даде. Той седи, състарен, отслабнал някак, от стола ще падне. Аз гледам - тя бе разрушила неговата безкрайност, давайки му гаранция само за десет, лишавайки го от безсмъртие. Той още не е вярвал, че ще умре като всички… не, знаел е, разбира се, но не е вярвал - в друга посока е гледал човекът. - Слушай, плюй на всичко - казвам му - живей без гаранция, не си слагай граници. А той клати глава: - Сега не мога така, сякаш нещо ме е ударило. Разбираш ли… Какво направи, идиотка… После и аз се разболях и също отидох при нея. Започна да чете тя пълен том за моите болести и някъде в средата се заблуди. В края на краищата с нея се разбрахме, кое как, лечение назначи, и аз казвам: - Страхувам се… че може скоро да умра… - Но какво говорите вие, - засмя се тя, - аз ви гарантирам десет-петнайсет години. Дотичах при приятеля си: - Не тъгувай, и на мене ми даде петнайсет години. А той лежи, едва диша, съвсем забравил за гаранцията… —————————– ПО ПЪТЯ Смазаха гълъба. Колелото запечата крилото му в асфалта, шията в кръв. Той по гръб - бие се, мята се, не може да се изтръгне. Видя ме - и затихна… И изведнъж отлепи крилото, преобърна се, стъпи на крачетата си. Стои и се олюлява… До него, върху синия скреж, рязък отпечатък на крило, като след отдавна умряла птица… А гълъбът е още жив. Поклащайки се, тръгна към крайпътните храсти. Все по-уверено върви, все по-бързо. Стигна, падна - замря, сякаш шепичка помляни пера - от тях отворена човка стърчи, в нея падат снежинки… Сухият сняг милостиво засипва птицата. Следата върху пътя избледня и се стопи. Само розовото петно упорито избива на повърхността, смущаващо безгрижната белота… Аз вървях и мислех - защо съм такъв страхливец?… И да живея се боя, и да умра се боя… —————————– НЕ МЕ ТЪРСЕТЕ Ще си взема билет и ще седна в стария нощен автобус. Ще се махна от живота, към който не съм привикнал. Ще се откъсна от него, дошъл ми до гуша. Непрекъснато движейки се, ще изчезна, ще стана невидим и недостъпен за никого. Като чужденец ще мина покрай вашите домове. Старият автобус преминава през изровен път, тъмнината ме обгръща - никой не знае къде съм, забравили са ме… Гледам през стъклото улиците на спящите градове, опитвам се да проникна през сънните прозорци - може би, тук живея… или тук?… ето моя праг… - и продължавам нататък. Луната осветява печалните поля, оградите на самотни къщи, листата ми се струват черни, пътят бял… Автобусът пълзи по хълмовете, сякаш пише свои букви. Аз - във въздуха, невидим, загубен в простора… Аз пътувам - и тези поля, и тъмни прозорци, и дървета, и пътища - са мои, и аз с никого не ги деля. Аз не искам вашата привързаност, не искам вашето внимание - това лошо ще свърши. Аз пътувам - сам със себе си. Не ме търсете - автобусът изчезва в нощта. Съвсем изчезва. Съвсем.

Автор: DM

Дан Маркович родился 9 октября 1940 года в Таллине. По первой специальности — биохимик, энзимолог. С середины 70-х годов - художник, автор нескольких сот картин, множества рисунков. Около 20 персональных выставок живописи, графики и фотонатюрмортов. Активно работает в Интернете, создатель (в 1997 г.) литературно-художественного альманаха “Перископ” . Писать прозу начал в 80-е годы. Автор четырех сборников коротких рассказов, эссе, миниатюр (“Здравствуй, муха!”, 1991; “Мамзер”, 1994; “Махнуть хвостом!”, 2008; “Кукисы”, 2010), 11 повестей (“ЛЧК”, “Перебежчик”, “Ант”, “Паоло и Рем”, “Остров”, “Жасмин”, “Белый карлик”, “Предчувствие беды”, “Последний дом”, “Следы у моря”, “Немо”), романа “Vis vitalis”, автобиографического исследования “Монолог о пути”. Лауреат нескольких литературных конкурсов, номинант "Русского Букера 2007". Печатался в журналах "Новый мир", “Нева”, “Крещатик”, “Наша улица” и других. ...................................................................................... .......................................................................................................................................... Dan Markovich was born on the 9th of October 1940, in Tallinn. For many years his occupation was research in biochemistry, the enzyme studies. Since the middle of the 1970ies he turned to painting, and by now is the author of several hundreds of paintings, and a great number of drawings. He had about 20 solo exhibitions, displaying his paintings, drawings, and photo still-lifes. He is an active web-user, and in 1997 started his “Literature and Arts Almanac Periscope”. In the 1980ies he began to write. He has four books of short stories, essays and miniature sketches (“Hello, Fly!” 1991; “Mamzer” 1994; “By the Sweep of the Tail!” 2008; “The Cookies Book” 2010), he wrote eleven short novels (“LBC”, “The Turncoat”, “Ant”, “Paolo and Rem”, “White Dwarf”, “The Island”, “Jasmine”, “The Last Home”, “Footprints on the Seashore”, “Nemo”), one novel “Vis Vitalis”, and an autobiographical study “The Monologue”. He won several literary awards. Some of his works were published by literary magazines “Novy Mir”, “Neva”, “Kreshchatyk”, “Our Street”, and others.