Три рассказика из книги «Здравствуй, муха!» (перевод на болгарский Татяны Любеновой)

Напечатано в журнале "Литературный мир" Союза писателей Болгарии. http://literaturensviat.com/?p=108757 Язык другой, а интонация понятная 🙂 ................................................. ТРИ РАЗКАЗА ГАРАНЦИЯ Мой приятел отива на лекар. Сърцето ми, казва, удря понякога така, сякаш вериги се късат. Почука и стихне, работи отново незабелязано за организма. Лекарката, млада и красива жена, наредила - “Събличайте се…” Той сваля ризата, потника, гръд изпъчва - съвсем още младеж. Тя го прислушва в пълно мълчание, обличайте се, казва, и започва да пише диагнозата. Той седи и чака решението й. Тя вдига глава, усмихва се: “Нищо страшно, това са просто нерви, никакви видими изменения…” Той се развеселил: - А аз се канех да умирам, защото колко дълго може така да чука, като картечница, ще се повреди… - Не, какво говорите, ще умирате… аз ви… - говори тя и преценяващо го оглежда, - гарантирам десет-петнайсет години даже. Усмихнали се един на друг и се разделили. Отива си той в къщи, но нещо не е весел. Десет гарантира, а по-нататък какво…без гаранция е някак страшно… Идва да го утеша: - Нали гарантира… Всички без гаранции се изпотрепват, а тя на теб ти е разкрила картите. - Но само десет… Значи е нещо сериозно. - Ако беше сериозно, тя и година нямаше да ти даде. Той седи, състарен, отслабнал някак, от стола ще падне. Аз гледам - тя бе разрушила неговата безкрайност, давайки му гаранция само за десет, лишавайки го от безсмъртие. Той още не е вярвал, че ще умре като всички… не, знаел е, разбира се, но не е вярвал - в друга посока е гледал човекът. - Слушай, плюй на всичко - казвам му - живей без гаранция, не си слагай граници. А той клати глава: - Сега не мога така, сякаш нещо ме е ударило. Разбираш ли… Какво направи, идиотка… После и аз се разболях и също отидох при нея. Започна да чете тя пълен том за моите болести и някъде в средата се заблуди. В края на краищата с нея се разбрахме, кое как, лечение назначи, и аз казвам: - Страхувам се… че може скоро да умра… - Но какво говорите вие, - засмя се тя, - аз ви гарантирам десет-петнайсет години. Дотичах при приятеля си: - Не тъгувай, и на мене ми даде петнайсет години. А той лежи, едва диша, съвсем забравил за гаранцията… —————————– ПО ПЪТЯ Смазаха гълъба. Колелото запечата крилото му в асфалта, шията в кръв. Той по гръб - бие се, мята се, не може да се изтръгне. Видя ме - и затихна… И изведнъж отлепи крилото, преобърна се, стъпи на крачетата си. Стои и се олюлява… До него, върху синия скреж, рязък отпечатък на крило, като след отдавна умряла птица… А гълъбът е още жив. Поклащайки се, тръгна към крайпътните храсти. Все по-уверено върви, все по-бързо. Стигна, падна - замря, сякаш шепичка помляни пера - от тях отворена човка стърчи, в нея падат снежинки… Сухият сняг милостиво засипва птицата. Следата върху пътя избледня и се стопи. Само розовото петно упорито избива на повърхността, смущаващо безгрижната белота… Аз вървях и мислех - защо съм такъв страхливец?… И да живея се боя, и да умра се боя… —————————– НЕ МЕ ТЪРСЕТЕ Ще си взема билет и ще седна в стария нощен автобус. Ще се махна от живота, към който не съм привикнал. Ще се откъсна от него, дошъл ми до гуша. Непрекъснато движейки се, ще изчезна, ще стана невидим и недостъпен за никого. Като чужденец ще мина покрай вашите домове. Старият автобус преминава през изровен път, тъмнината ме обгръща - никой не знае къде съм, забравили са ме… Гледам през стъклото улиците на спящите градове, опитвам се да проникна през сънните прозорци - може би, тук живея… или тук?… ето моя праг… - и продължавам нататък. Луната осветява печалните поля, оградите на самотни къщи, листата ми се струват черни, пътят бял… Автобусът пълзи по хълмовете, сякаш пише свои букви. Аз - във въздуха, невидим, загубен в простора… Аз пътувам - и тези поля, и тъмни прозорци, и дървета, и пътища - са мои, и аз с никого не ги деля. Аз не искам вашата привързаност, не искам вашето внимание - това лошо ще свърши. Аз пътувам - сам със себе си. Не ме търсете - автобусът изчезва в нощта. Съвсем изчезва. Съвсем.

АССОРТИ 3 (10082015 Хисари )

Сестры: богатая и бедная. И не спрашивайте меня, кто есть кто, уверен, что это видно по выражению лица и всего тела 🙂 ...................... НЕ ждали... Долго думал, и вопросительный знак убрал, этот, в проходе ЗНАЕТ, что не ждали. НЕ могу сказать, что картинка написана под впечатлением известной картины, и думать о ней забыл. Сначала название было - "кто идет?" и то потому, что название настоятельно просили, а я не люблю людей обижать, если деликатно пристают... А сегодня что-то в голову стукнуло, решил новое название дать, а что на свете можно придумать нового... ...................... Крымское впечатление. Там, за скалой уже ничего не будет. Не потому что не видно, а потому что нет ничего. ................................. Автобиография с Феликсои и Васей. Потретов нет, есть биографии, если нет биографий, то зачем портреты... ................................ - Ах, как я тебя понимаю... ................................. Кисть-тушь, уличная зарисовка, беглая ................................... Подруги .............................. Гостей намываем... ................................. Кот в царстве кривых гвоздей .................................. Птички летят!..