Два рассказа из сборника «Здравствуй, муха!» (Болг. яз.)

превод: Татяна Любенова Из журнала "Литературен свят" (Болгария) ПО ПЪТЯ Смазаха гълъба. Колелото запечата крилото му в асфалта, шията в кръв. Той по гръб - бие се, мята се, не може да се изтръгне. Видя ме - и затихна… И изведнъж отлепи крилото, преобърна се, стъпи на крачетата си. Стои и се олюлява… До него, върху синия скреж, рязък отпечатък на крило, като след отдавна умряла птица… А гълъбът е още жив. Поклащайки се, тръгна към крайпътните храсти. Все по-уверено върви, все по-бързо. Стигна, падна - замря, сякаш шепичка помляни пера - от тях отворена човка стърчи, в нея падат снежинки… Сухият сняг милостиво засипва птицата. Следата върху пътя избледня и се стопи. Само розовото петно упорито избива на повърхността, смущаващо безгрижната белота… Аз вървях и мислех - защо съм такъв страхливец?… И да живея се боя, и да умра се боя… ....................................................... НЕ МЕ ТЪРСЕТЕ Ще си взема билет и ще седна в стария нощен автобус. Ще се махна от живота, към който не съм привикнал. Ще се откъсна от него, дошъл ми до гуша. Непрекъснато движейки се, ще изчезна, ще стана невидим и недостъпен за никого. Като чужденец ще мина покрай вашите домове. Старият автобус преминава през изровен път, тъмнината ме обгръща - никой не знае къде съм, забравили са ме… Гледам през стъклото улиците на спящите градове, опитвам се да проникна през сънните прозорци - може би, тук живея… или тук?… ето моя праг… - и продължавам нататък. Луната осветява печалните поля, оградите на самотни къщи, листата ми се струват черни, пътят бял… Автобусът пълзи по хълмовете, сякаш пише свои букви. Аз - във въздуха, невидим, загубен в простора… Аз пътувам - и тези поля, и тъмни прозорци, и дървета, и пътища - са мои, и аз с никого не ги деля. Аз не искам вашата привързаност, не искам вашето внимание - това лошо ще свърши. Аз пътувам - сам със себе си. Не ме търсете - автобусът изчезва в нощта. Съвсем изчезва. Съвсем.